Архив на категория: Самодивите не танцуват танго (2002)

Ах, как живота ми прехвърква

Ах, как живота ми прехвръква
по жиците на сто електропровода.
И каквото той от мен отмъква
да си го върна все не мога.

Животът е туй – жестоко нещо.
И шлеповете му са във вертопа.
А бреговете махат ми отсреща
и всеки ми предлага нещо топло…

В прекрасния час след дъжда

В прекрасния час след дъжда
се завръщам
при вакханките мои.
Венец ще ми свият
и виното изстудят
тези красавици неспокойни…

От тяхната щедрост
ще бъда смутен –
нахранен,
напит
и доволен…
Ах, днеска Дионис, бъди с мен,
днес за друго не моля.

В прекрасния час след дъжда
обичам ги –
мокрите,
дивите.
А оцелеят ли лудите
животът е с живите.

Идва нощта, отмина дъжда

Идва нощта, отмина дъжда
и циганите прибраха
последния охлюв.
Аз съм кремъкът,
ти – праханта
и ето:
огънят вече готов е.

Две искрички сега да ти дам
ще бъда щастлив и във ада.
Но клисарят заключва
съседния храм,
идва нощта, мракът припада.

А някога

А някога
морето бе студено,
а небосводът – син.
Като маска фантастична
светеха скалите…
И както героинята на Грин,
ти към мен изтича
по вълните…
От танца нереален покорен
смених реалността
с мечките.
И казах ти:
– Бъди със мен!
Не бягай по вълните!

А днес кавгите-метастази
идват на талази,
трошат
на романтичната любов
стените.
Как искам да си
пак онази,
към мен която
тича
по вълните.

Татко

Татко,
ябълките меко светят зад
оградите,
тежки облаци пчели към плодовете
им прииждат.
На другите докрая всичко ти
раздаде
за себе си остави мелничния камък с
грижи.
Но той навярно и до днес не ти
тежи, защото
е бил в основите на твойта стряха.
Така на този свят живеят
Донкихоти,
смъртта на мелниците вятърни,
които преживяха.
Сега в лицето ти се трупат на
тъгата стеговете.
Навярно и когато вадят мед, така
тъжи пчелата.
А ябълките светят, светят,
светят…
Над всички снегове е
тържествуваща тревата.

В разкошния шемет

В разкошния шемет
на твойта коса
звездите потъват студени.
Не мога да ги спася!
Уморен съм.
И нощ
над мене
падна
изведнъж.
Като елегия,
като балада
за един самотен мъж,
когото
твоите коси отвяват.

Мелодия за Хелена

От ъгъла просветваш като капка.
На глътки те изпитват моите зеници.
По къщите полепва музиката кратка
на останалите без дървета птици.

Ще бъде всичко друго после…
А сега
е твой дъждът, върви към теб тревата.
Виж – есен е във моята ръка,
а твоята е лято…

Ще бъде всичко друго после…
А сега
ти довери се на дъжда,
ти довери се на тревата;
на вятъра висок, на песента,
на слънцето и на водата.

Свети въздухът до корен на дърво зелено.
Перо от прица го пресича.
Спасено е, извиквам ти, спасено:
към птицата дървета през тревата тичат.

На тежка колесница идваше дъжда

На тежка колесница идваше дъжда
и мравките се прибираха –
рота след рота.
Когато ти до извора
на златната вода
ми взе живота.

И аз за белия си панталон,
и ти за блузката си в резеда
не съжалихме.
Когато с теб до извора
на златната вода
отново се родихме.