БЪРЗОТЕЧНИ ДУМИ, БЪРЗОТЕЧНИ…
И всяка със ухание на песен…
Със близостта на нещо тъй далечно,
със топлото спокойствие на кестен.
Понесъл своето узряло лято,
където мисълта за плод живее,
човек върви след песента, която
единствено във ден такъв се пее…
Бързотечни думи, бързотечни…
Всяка в точно стрелната посока.
И с предчувствие за нещо вечно,
за нещо тъй високо, тъй високо…
Разтворил ябълкови длани,
един човек – копнеж и красота.
Върху земята той ще си остане –
до облака ще стигне песента.