Валеше дъжд, дошъл от рая
на твоя поглед – властелин,
когато с малките си пръсти ти извая
човечето от пластелин.
Препускаха косите ти – потоци
от водопад, неудържимо син,
когато с щедри пръсти ми посочи
човечето от пластелин.
Но падна в късната ти пазва
метеорит необясним,
когато с тежките си пръсти ти премаза
душата ми от пластелин.