В прекрасния час след дъжда
се завръщам
при вакханките мои.
Венец ще ми свият
и виното изстудят
тези красавици неспокойни…
От тяхната щедрост
ще бъда смутен –
нахранен,
напит
и доволен…
Ах, днеска Дионис, бъди с мен,
днес за друго не моля.
В прекрасния час след дъжда
обичам ги –
мокрите,
дивите.
А оцелеят ли лудите
животът е с живите.