На Матей Шопкин
В сърцето ми днеска горчи.
Раят в него е гол и окраден.
И всичко във мене мълчи –
пред телевизия и пред радио.
Те ми говорят за рождества.
Те ми говорят и за позори.
Как по вълните им да разбера
накъде ме отвеждате, хора!
И как да тръгна със вас
в рая красив, но окраден.
Хора, слушайте своя глас!
Той за болките е създаден.
Аз цветята на рая смирен
с твърди пръсти сам ще откъсна.
И ще избухне пак новият ден,
преди сърцето ми да се
пръсне.