По незаглъхващата късна пътека,
в път през ухаещи, тежки липи,
идвам към тебе и търся полека
обич, която живота крепи.
Пия овда от ръцете ти бледи.
Птица излита от тях.
Искам да вярвам в онази недежда:
грехът се прощава от грях.
Нека да бъдем сега справедливи
и своята грешна, наивна тъга.
Може би още любов ни убива!?
Може любов да ни ражда сега.