Черньй конь умирает
на белом снегу!
– К. Кулиев
Бял сезон на бели грижи.
На атаки и на рани.
Тъмно, вихрено прииждат
ято изгладнели врани.
Аз нататък все се взирам,
гледам ням за първи път:
черен кон умира,
а е бял снегът.
Няма нужда от двуколка.
Няма нужда от човек.
Вече има само болка.
Вече няма лек.
Аз отчаяно се взирам
там без вик,
без глас,
без стон.
Не върху снега,
в мен умира
този черен кон.