Елен от злато тънък път изчезва…

Благословен да е вечерний час,
кога се ражда химнът на душата!
– Ян Каспрович

Елен от злато тънък път изчезва,
но защо ли със сълза в окото?
Остават Татрите високо –
във химн и полонеза.
Опазена във дух, стопена във любов,
тъй бе грижата ти, рицарю на планината.
В съжителството на снега и на тревата
пак спасяваш жертвите на хищен птицелов.
И думите, насилени с надежда,
все откриваш в първоизворите на душата.
Преселен във съня на планината,
очи от Татрите не свеждаш.
Спасителю на птици, рицарю на чудеса,
преди да ти прошепна: “Сбогом!”,
от теб Татрите дали ще мога
само със очи да отнеса…