Извива планината рамо – тъмно и добро,
наметната със синя кърпа – небосвода.
Комини и чешми по стръмното въртят хоро,
В Копривщица съм …
Бор зелен ме води.
Водата и стомна пред вратите си говорят
и мълниите тука са излишни,
щом с тихи стъпки влиза залезът във двора,
във двора с белоцветни вишни…