За себе си не искам да си спомням –
бях такъв преди да се разгледам.
Обесих се в житейската корона.
Сега не мога да съм ви потребен.
Това бе всичко! В кладенеца бръкнал,
опари ме живакът на съдбата.
А белег в окото си ще нося мътен –
колкото за себе си спася от светлината.