Идвай навреме,
оставай докрай,
понесъл вселени в кръвта си.
Човеко бензинен,
до кръг очертай
космичната крижа на дните си къси.
Животът е пътник,
по пясък върви,
въртян в битие търпеливо.
Човеко панелен,
до жар разрови
тъмния въглен на дните си живи.
И вкаменен,
вкоренен,
в радост и болка потребен,
човеко пшеничен,
от обич спасен,
всяка надежда до зърно изгребвай.