Идва нощта, отмина дъжда
и циганите прибраха
последния охлюв.
Аз съм кремъкът,
ти – праханта
и ето:
огънят вече готов е.

Две искрички сега да ти дам
ще бъда щастлив и във ада.
Но клисарят заключва
съседния храм,
идва нощта, мракът припада.