Измъкнати от грешните си кожи
в хотелчето старо, олющено,
пак всичко в тази любов
заложихме и загубихме…
Звезда над тебе падна. Ярка!
Помолих те: вземи я,
русалко моя, малка,
моя тежка орисия.
Снегът над Павликени беше
страшен,
студът жесток и силно лют…
Защо ли от уюта ти домашен
тогава те измъкнах като луд?