Късно е вече.
Луната – студена и обла.
Строго ми кимат болярските ридове.
Боже мой, колко е тихо!
Само влакът товарен от Плачковци
ме опровергава със грохот…
Мое неясно, по хълмове крачещо
Търново!
Мое прекрасно
и неразгадано Търново!
Ах, още…
Нощем тази мътна река е сребриста.
/Който не вярва – нека да провери!/
И любовта, за която си мисля,
е истинска…
Както и, че ще я срещна щом зазори…