Дърво на хълма има.
Моят дом е под него.
В прозорците му свети зима,
във вратите – преминава жега.
В празници есенни,
в пролетни делници,
над дните люлка се люлее.
Минути, часове и седмици
в къща под дърво живея…
Завинаги залепнал по стените
погледът ми в нея ще остава,
а мълчаливо бързащи очите
от хълма
чак до облаците ще вървят направо.
До нея ще достигнат,
винаги до нея точно.
На есента в разтворената книга
като двуеточие:
защото,
дърво на хълма има.
И моят дом – под него.