На Цветан Димитров
Лудо е оплел дъжда
земята в своята магия.
Шепи угарн вода
ожадняло слънце пие.
Ниско се прегръщат
остроглавите треви.
На мравките към къщите
пътека на щурец върви.
Възли укротени змии
свиват въжени тела.
Слънчеви, листата крият
сянка на пчела.
В огньове бели от забрадки
женски смях гори.
Кехлибарени и сладки,
люшкат се лози.
Блестят криле на птици.
Бърза листопаден ден.
Гледат лозето лисици
от басните на Лафонтен.