От ъгъла просветваш като капка.
На глътки те изпитват моите зеници.
По къщите полепва музиката кратка
на останалите без дървета птици.
Ще бъде всичко друго после…
А сега
е твой дъждът, върви към теб тревата.
Виж – есен е във моята ръка,
а твоята е лято…
Ще бъде всичко друго после…
А сега
ти довери се на дъжда,
ти довери се на тревата;
на вятъра висок, на песента,
на слънцето и на водата.
Свети въздухът до корен на дърво зелено.
Перо от прица го пресича.
Спасено е, извиквам ти, спасено:
към птицата дървета през тревата тичат.