О, Боже, тъй разкъсан съм от зъба
на вестници с лъжливи думи.
И отровен съм от гъба,
душата ми която пък разглуми.
Започнат ли – не свършват,
житейските „фадроми“.
И всеки гръб прекършва
без пардони, със погроми.
Молитва в мен, Боже, блика:
водата от нозете
на моя Господ пия –
баща ми в мен е реликва,
която аз пред себе си
не искам да открия…