Нощта, в която душата ми
се извисява,
не е една и съща всяка нощ.
Тя е като границата грехка на
държава,
която сменят не със договор,
а с нож.
Денят, в който ставам пък различен
от вчерашния
извисил ме час
ме прави пак
конкретен или ничий
без правото на избор
и на глас.
Така си живея –
ни богат, ни дребнав.
Чакам спокоен
своята участ поредна…
И държа на среднощния нрав,
и благославям съдбата си дневна.