Пак се топят като грях снеговете

Пак се топят като грях снеговете
и чезнат – кристал след кристал.
А ти си все още мой сън цветен.
Сънувай ме черен и бял.

Оставям във бравата ключа секретен –
последен, горчив луминал.
Ах, аз ли съм твоята сън цветен,
ти ли си моят черно-бял.