В средата на сезона, в юли,
навеждам се над корен,
под стряха от крило замръкнал.
Трева, на камък расла, в ръцете ми покорно
гнездо за погледа ми стъква.
И пада прах от изгорели дъждове,
прах в ръцете си усещам.
Лъч висок се сипе, вие се, кове,
докато всичко в мен е още тъй горещо.
Това е във средата на сезона, в юли…
И добре разбирам:
нещо в мен узрява, тръпно…
И с есенни очи съзирам
тъмните му топли стъпки.
И пада прах от изгорели дъждове,
прах в ръцете ми остава…
В средата на сезона, в юли,
до песен неусетно приближавам.