Позив

Ако има в душата ми паяк,
откъде ви е толкова ясно.
Та всичко в мен да узнаете
е взривоопасно.

Аз нямам кръг костенурков
за своя партийна защита.
И толкова ли не усещате
в душата ми хрипове.

Аз падам от рак, от левкемия,
на спомен чернобилски още съм роб.
И няма да намерят дори чуждоземните
моя гроб.

Ах, как да повярвам в езичници,
оброк да им дам – преди хляб?
Та днес увяхват триците
и паяк вещае: глад!

Не бия по тъпана тука напразно:
поличба се ражда – на добро ли ще е?
Ако носите камъни в пазвата,
в душата ми не хвърляйте веднъж поне.