Пресъхват ли вече нозете ми,
тази земя ли ги срина
или тъй натежаха ми греховете
през съдбата си да не мога да мина.
В град недовършен
в камък крайпътен дълбая.
Две пилета слушам –
след тях – кукувица.
Облак със облака срещам –
гръм да се чуе, за да узная:
трябва ми птица, трябва ми птица!
В яд да ме буди, в обида да ме сгрява…
Трябва ми птица, трябва ми птица
такава!