Избухва сняг над каменното било
и птица във ръката ти се сгушва.
Къде остана тази блага билка,
езика на живота дето слуша?
На масата ми – вазата и листа.
Гори свещта – прозорче към душата.
Ах, как боли от вяра, че Алиса
ще изведе и мен до чудесата!
На тази болка трябва да издържам.
На тази болка – стръмна и горчива.
И днес, когато ти прощавам – бързам.
Дано във прошките да бъдем справедливи.