Само нощите знаят в сърцето ми всичко!
То толкова бездни прескача през тях.
В сън ли ме срещна онази поличба,
дето в мен вика ли, вика – към грях!
Памет ли може света да обърне,
ключ да проблесне в дяволито котле.
Колкото в мене живот се завърне,
нека прогледнал да е!