В душата ми е странно … Искам сняг!
И покриви затиснати от него.
Красиво да е мойто село – праг,
през който виждам срещата си с бога.
Премина ли през градската врата,
отшелник, на главата с пепел,
евангелие търся в хубостта,
която между пръстите ми чезне …
В душата ми е странно … все съм си такъв –
не крия нищо в себе си изцяло.
Каква ли ще е тая моя грешна кръв
във тръпнините ми вени затъмняла.
Сняг искам и ще искам дотогава,
докато в него целия се побера …
Душата си нахалост ли продавам,
ако пътека снежна пак си избера?