Стопяват се в прелятото от синева небе
зелени облаци – ливадите.
От север до юг е узряло дългото пладне
от росишкото лято –
над тежка земя,
над тънка река…
Над всичко, което обичам.
Не съм забравил аз, не съм забравил:
всичко е само, докато ни има!
Удавени във залеза, листата
до дърветата потъват пак неудържимо…