Ти през душата ми мина
и ми отне свобода.
Искам в теб да загина
моя златна вода.
И съм останал без име,
пак съм без път и звезда.
Още вярвам, че има,
извор на златна вода.
Пак съм затрупан от зима
и съм ловец без следа.
Още вярвам, че има
извор на златна вода.
Ето – изтривам си грима,
пак ли ще се родя?
Дали някъде има
още злата вода?