1.
Мен ли ограждат тополите,
да ме затворят отново в града.
Тъй дълго пред тях аз се молих
и няма защо да ги пощадя.
О, нека връхлитат сега на талази –
те, варвари горди към обсадения град.
Нищо няма да ми покаже
пътя назад.
Нищо във мене не ще се срути,
аз съм още за жертви готов.
Зад мене са всички задушни минути.
Душата ми – конник – премина защитния ров.
2.
Без кон ми душата остана.
Само юздата успях да му хвана.
Сега в душата ми щурчее си пее.
То и колко ли остана ми от нея –
един дъх.