Човеко безкраен,
безбрежен човеко,
пътека ти пращам по светло
и мост ти пращам от дъб.
Стъпка ли правиш – на здраво да бъде,
ръка ли протягаш – прегръдка да бъде.
Това ни остава.
Животът се рони
и злото под камък не спи…
Йордан Денчев - Поет, Журналист
1954 – 2006
Човеко безкраен,
безбрежен човеко,
пътека ти пращам по светло
и мост ти пращам от дъб.
Стъпка ли правиш – на здраво да бъде,
ръка ли протягаш – прегръдка да бъде.
Това ни остава.
Животът се рони
и злото под камък не спи…