Ще дъхне медена гората,
вятър клоните ще лизне.
А къшей пита от луната
атрацитен кон ще гризне.
Пътеките, от стъпки наедрели,
щу лумнат целите в бакър.
В тревите отмалели
ще бликне пръст от кърт.
Ще махне полетни криле
бърза и висока птица.
Притихналото се поле
ще реди шевица до певица.
А тъй необходимата ни песен
ще търси позволени часове.
Тогава ще започне есен,
а няма никой да разбере.