Категория: В ъгълчето на душата (1992)

Този мой живот, кръв под налягане … С пещерна радост, с чест пред пропадане … Хвърлен във взрив, лумнал във гибелен огън … Аз не измамих, откраднах, убих! Аз просто живота продадох, а нима друго не можех! Този мой живот, кръв под налягане … Той в ръката и във сърцето ми тръпне, но не иска… Continue reading Кръв под налягане

Старецът срещу мене бе много пътувал, пътувал – живял. На колко езици е губил, на колко е пял и сам не си спомня, но знае едно и казва със стръв: на ръце, които вдигат стомна, очите не трябва да гледат на кръв.

На Иван Венков Внезапно утро, съмнало с тревата, гъделичка те приятно и в очите ти просветва. То се връща винаги, когато сезоните край тебе губят цветовете. Равнина и хълм по твоята пътека оживяват понесли звуци – пълни стомни. За тебе равнината ще забравя, но хълмът дълго ще те помни. По есенна пътека мъжду хълм и… Continue reading Зеленото на хълма

Татко, ябълките меко светят зад оградите, тежки облаци пчели към плодовете им прииждат. На другите докрая всичко ти раздаде за себе си остави мелничния камък с грижи. Но той навярно и до днес не ти тежи, защото е бил в основите на твойта стряха. Така на този свят живеят Донкихоти, смъртта на мелниците вятърни, които… Continue reading Татко

Тихо скърца по стария път каруцата на доброто. Камшикът – в коларя. И конете пристъпват без ропот. Каква ли почивка, зоб, водопой, накрая ги очакват, че не спират дори и когато се сливат светлината и мрака. Ще счупят ли ос, колело, или каруцата ще затъне с коларя до шия във блато или в бурени, храсти… Continue reading Тихо скърца по стария път

„Над Европа, или над Азия, над страната на Винету…“ Ал. Томов Отчаяна чаша ми масата търси… С компас, без компас – на запад са и Върбовка, и Ню Джърси. Отнася ме вихър, луксозно подвързан. С америкън уомън съм прерийно свързан. А долар с усмивка на бара ме чака. До него съдбата – със люгер във… Continue reading Западен сън

На Матей Шопкин В сърцето ми днеска горчи. Раят в него е гол и окраден. И всичко във мене мълчи – пред телевизия и пред радио. Те ми говорят за рождества. Те ми говорят и за позори. Как по вълните им да разбера накъде ме отвеждате, хора! И как да тръгна със вас в рая… Continue reading Горчиви пътеки

По незаглъхващата късна пътека, в път през ухаещи, тежки липи, идвам към тебе и търся полека обич, която живота крепи. Пия овда от ръцете ти бледи. Птица излита от тях. Искам да вярвам в онази недежда: грехът се прощава от грях. Нека да бъдем сега справедливи и своята грешна, наивна тъга. Може би още любов… Continue reading Грешна вярност

На Елка Добър и бавен, дълъг сняг вали… Сега за друго и не питай! Не моли! Излез навън и потопи в снега ръка гореща. Снежинка улови и полежай си нещо! И донеси дърва в престилката си тъмна, та после край жарта със тебе да осъмнем.

Избухва сняг над каменното било и птица във ръката ти се сгушва. Къде остана тази блага билка, езика на живота дето слуша? На масата ми – вазата и листа. Гори свещта – прозорче към душата. Ах, как боли от вяра, че Алиса ще изведе и мен до чудесата! На тази болка трябва да издържам. На… Continue reading Приказка