Живей!

Живей!
На горния етаж!
Самотен те
посреща той,
когато го
потърсиш.
Високо там
съдбата ти из него
крачи
в нови джинси.
Ти пак й добрина
донесе днес,
животе мой,
в гърненце глинено
къркорещ.
Сега си вдигам
чуковете –
наковалнята ми от
целувки е гореща.
Живят до днес без
меч,
а с меч си ти –
животе мой,
отсреща.