Месец: ноември 2013

В душата ми е странно … Искам сняг! И покриви затиснати от него. Красиво да е мойто село – праг, през който виждам срещата си с бога. Премина ли през градската врата, отшелник, на главата с пепел, евангелие търся в хубостта, която между пръстите ми чезне … В душата ми е странно … все съм… Continue reading Снежно

1. Мен ли ограждат тополите, да ме затворят отново в града. Тъй дълго пред тях аз се молих и няма защо да ги пощадя. О, нека връхлитат сега на талази – те, варвари горди към обсадения град. Нищо няма да ми покаже пътя назад. Нищо във мене не ще се срути, аз съм още за… Continue reading Този конник, душата…

Ах, колко път и колко кръв ще трябва да се носят в земята обетована… И за да си прав и пръв там, колко въздух и вода ще трябва да изпросиш. На мен животът ми е като ситен боб. Една мушица линиите на съдбата ми чертае. Аз няма да открия ни скрижалите в Мойсеевия гроб, ни… Continue reading Елегично за душата

Ах, тъй невинно-бавно воденицата на дните ми процежда ли, процежда, съдбата ми през улея си нащърбен – от надежда до надежда. И гущерови опашки на детството ми се оплитат във паяжините – усмихнати и прашни, подпиращи стените… Дедите ми селяшки пред иконите се молят морни: дано вода брашното пие много, да е хлябът спорен.

Бели думи, време бяло… Вятър бял гъдълкуво лудува! Бялото поле заспало, бели сънища сънува… Бяло време, бели цветове… Бяла мисъл в мен трепери: „Искам да запомня бялото добре, та кокичетата лесно да намеря!“

Няма, няма, няма над деня ми дъжд. Лее, лее ли се сушата от памтивека. И ако всеки ден се раждам мъж, то е пак, за да родя човека. И оплодена в каменно тесто, безкрайността във мен се смесва. Но няма, няма дъжд, а има рождество. И трябва във душата си да му намеря място.

Реката на забравата е в нас и в нея няма нищо страшно. Както в оня детски час, когато си преписал първото домашно. Реката на забравата тече – пожари ли гаси или ги подклажда. Реката на забравата е в плюшено мече, което го измъчва жажда.