Архив по месеци: октомври 2013

Мехурчета в последната кока

Мехурчета в последната кока…
А близост между нас – жестока.
Всичко е струна във мен, ръцете – ваятел.
Изтича гръдта ти от деколтето – предател,
към тези бедра – като изстрел.
Кой каквото ще да си мисли…

Светлосенките бягат, росица роси –
по курса на долара, в среднощно такси.
Но беше ми хубава в тезо декор –
порцеланова крехкост и СПИН – сутеньор.
А близостта между нас бе жестока –
с мехурчета в последната кока…

В разкошния шемет

В разкошния шемет
на твойта коса
звездите потъват студени.
Не мога да ги спася!
Уморен съм.
И нощ
над мене
падна
изведнъж.
Като елегия,
като балада
за един самотен мъж,
когото
твоите коси отвяват.

Грешна вярност

По незаглъхващата късна пътека,
в път през ухаещи, тежки липи,
идвам към тебе и търся полека
обич, която живота крепи.

Пия овда от ръцете ти бледи.
Птица излита от тях.
Искам да вярвам в онази недежда:
грехът се прощава от грях.

Нека да бъдем сега справедливи
и своята грешна, наивна тъга.
Може би още любов ни убива!?
Може любов да ни ражда сега.

Добър и бавен, дълъг сняг вали

На Елка

Добър и бавен, дълъг сняг вали…
Сега за друго и не питай! Не моли!

Излез навън и потопи в снега ръка гореща.
Снежинка улови и полежай си нещо!

И донеси дърва в престилката си тъмна,
та после край жарта със тебе да осъмнем.

Някога

Някога
мерото бе студено,
небосводът – син.
Като маска фантастична
светеха скалите…
И както героинята на Грин,
към мене ти изтича
по вълните…
От танца нереален покорен
смених реалността
с мечтите.
И казах ти:
– Бъди със мен!
Не бягай по вълните!

А днес кавгите – матастази
идват на талази,
трошат
на романтичната любов
стените.
Как искам да си
пак онази,
към мен която
тича
по вълните.

Приказка

Избухва сняг над каменното било
и птица във ръката ти се сгушва.
Къде остана тази блага билка,
езика на живота дето слуша?

На масата ми – вазата и листа.
Гори свещта – прозорче към душата.
Ах, как боли от вяра, че Алиса
ще изведе и мен до чудесата!

На тази болка трябва да издържам.
На тази болка – стръмна и горчива.
И днес, когато ти прощавам – бързам.
Дано във прошките да бъдем справедливи.

Идва нощта, отмина дъждът

Идва нощта, отмина дъждът
и циганите прибраха
последния охлюв.
Аз съм кремъкът,
ти – праханта,
и ето:
огънят вече готов е.

Идва нощта, мракът припада,
клисарят заключва
съседния храм.
А само искрица сега да ти дам
ще бъда щастлив и във ада.

Мелодия за Хелена

От ъгъла просветваш като капка.
На глътки те изпитват моите зеници.
По къщите полепва музиката кратка
на останалите без дървета птици.

Ще бъде всичко друго после…
А сега
е твой дъждът, върви към теб тревата.
Виж – есен е във моята ръка,
а твоята е лято…

Ще бъде всичко друго после…
А сега
ти довери се на дъжда,
ти довери се на тревата;
на вятъра висок, на песента,
на слънцето и на водата.

Свети въздухът до корен на дърво зелено.
Перо от прица го пресича.
Спасено е, извиквам ти, спасено:
към птицата дървета през тревата тичат.

Валеше дъжд, дошъл от рая

Валеше дъжд, дошъл от рая
на твоя поглед – властелин,
когато с малките си пръсти ти извая
човечето от пластелин.

Препускаха косите ти – потоци
от водопад, неудържимо син,
когато с щедри пръсти ми посочи
човечето от пластелин.

Но падна в късната ти пазва
метеорит необясним,
когато с тежките си пръсти ти премаза
душата ми от пластелин.