На Иван Венков
Внезапно утро, съмнало с тревата,
гъделичка те приятно и в очите ти просветва.
То се връща винаги, когато
сезоните край тебе губят цветовете.
Равнина и хълм по твоята пътека оживяват
понесли звуци – пълни стомни.
За тебе равнината ще забравя,
но хълмът дълго ще те помни.
По есенна пътека мъжду хълм и равнина,
далеч от снеговете ти си тръгнал.
И те поглъща тази пелена –
зеленто на хълма.
А мъдрите сезони разлюляват
натегнали от песен клони.
За тебе равнината ще забравя,
но хълмът, хълмът ще те помни!