Идва нощта, отмина дъждът
и циганите прибраха
последния охлюв.
Аз съм кремъкът,
ти – праханта,
и ето:
огънят вече готов е.
Идва нощта, мракът припада,
клисарят заключва
съседния храм.
А само искрица сега да ти дам
ще бъда щастлив и във ада.