Някога
мерото бе студено,
небосводът – син.
Като маска фантастична
светеха скалите…
И както героинята на Грин,
към мене ти изтича
по вълните…
От танца нереален покорен
смених реалността
с мечтите.
И казах ти:
– Бъди със мен!
Не бягай по вълните!
А днес кавгите – матастази
идват на талази,
трошат
на романтичната любов
стените.
Как искам да си
пак онази,
към мен която
тича
по вълните.