Няма

Няма,
няма,
няма
над деня ми дъжд.
Лее,
лее ли се сушата
от памтивека.
И ако всеки ден се раждам мъж,
то е пак, за да родя човека.

И оплодена в каменно тесто,
безкрайността във мен се смесва.
Но няма,
няма дъжд,
а има рождество.
И трябва
във душата си
да му намеря място.