Пушкин, 27 януари 1837 г.

Дълга болка бил е този миг –
от спусъка
до изстрела на пистолета.
Дълга болка…
После вик,
свалил снега от зимните дървета.

Баладичен,
тежък час в камбани бие.
Над едно перо Русия плаче,
мъката на черното мастило пие.
… А Дантес спасява здрача.