На Петко Ангелов
Свирят опасно щурците,
а да се връщам
вече е късно.
Минават на миячите
колите –
през чисто и през мръсно.
Утеха една ми остава
преди вратите на града
да се затворят.
Да потъна във цигулката – забрава
и щурците песента да повторят.