Под щедрата лунна монета тишината е топла и мека. И търсят се нашите силуети по светулковите пътеки. Всичко е хубаво в теб и нека пребъде! Сенокосна и шоколадна – ще те открадна! Ще те открадна и никой няма да ме осъди. Буква такава няма в закона. „Ти си ми Бог, ти си ми цар!“ …И… Continue reading Под щедрата лунна монета
Месец: октомври 2013
На тежка колесница идваше дъжда
На тежка колесница идваше дъжда и мравките се прибираха – рота след рота. Когато ти до извора на златната вода ми взе живота. И аз за белия си панталон, и ти за блузката си в резеда не съжалихме. Когато с теб до извора на златната вода отново се родихме.
Ах, златна вода през мен премина
Ах, златна вода през мен премина. От нея бях пречистен и щастлив. Едно момиче в градската градина засвири нежно приказен мотив. Китрата бе опната тетива, а звуците й – най-нежната стрела. И тя прободе ме внезапно и красиво. Стрела, добре дошла! Но изворът на златната вода къде е и още самодивата дали е там? Не… Continue reading Ах, златна вода през мен премина
От нежност – електрическа
От нежност – електрическа, сияйна си, магическа… Така е звънко твоето присъствие от светлина. Свещта с космичен ритъм се люлее и страшно е да бъде сам човекът, който тези, странни улици кръстосва и търси в тъмното звезда…
Измъкнати от грешните си кожи
Измъкнати от грешните си кожи в хотелчето старо, олющено, пак всичко в тази любов заложихме и загубихме… Звезда над тебе падна. Ярка! Помолих те: вземи я, русалко моя, малка, моя тежка орисия. Снегът над Павликени беше страшен, студът жесток и силно лют… Защо ли от уюта ти домашен тогава те измъкнах като луд?
Медновъглена моя, светла любов
Медновъглена моя, светла любов, моя златна вода своенравна… В жилетка с цвят орехов и с душа – седемструнна китара. Кратка балада с име на цвете, вечност и космос, вяра и храм. Ах, чаровни са днес плодовете и макар, че отровни са – ям. Тъмноезически чувства ме викат мистични пожари се раждат от тях. Нито съм… Continue reading Медновъглена моя, светла любов
Ти през душата ми мина
Ти през душата ми мина и ми отне свобода. Искам в теб да загина моя златна вода. И съм останал без име, пак съм без път и звезда. Още вярвам, че има, извор на златна вода. Пак съм затрупан от зима и съм ловец без следа. Още вярвам, че има извор на златна вода. Ето… Continue reading Ти през душата ми мина
Под стряха от крило
В средата на сезона, в юли, навеждам се над корен, под стряха от крило замръкнал. Трева, на камък расла, в ръцете ми покорно гнездо за погледа ми стъква. И пада прах от изгорели дъждове, прах в ръцете си усещам. Лъч висок се сипе, вие се, кове, докато всичко в мен е още тъй горещо. Това… Continue reading Под стряха от крило
Не наддавай, живот…
Не наддавай, живот, в играта си срещу… мен. Тъй нисък, нещастен е този кръг от безлично кръжене над дуралуминиев път към думи, постове, звания… Вземам един дрянов лък и торба със мълчания. Тръгвам след стадо овце, чистя кавали, от слюнка затлачени… Не наддавай, живот, срещу мене, ако искаш за теб поне да заплача.
Стопяват се в прелятото от синева небе…
Стопяват се в прелятото от синева небе зелени облаци – ливадите. От север до юг е узряло дългото пладне от росишкото лято – над тежка земя, над тънка река… Над всичко, което обичам. Не съм забравил аз, не съм забравил: всичко е само, докато ни има! Удавени във залеза, листата до дърветата потъват пак неудържимо…