За себе си не искам да си спомням

За себе си не искам да си спомням – бях такъв преди да се разгледам. Обесих се в житейската корона. Сега не мога да съм ви потребен. Това бе всичко! В кладенеца бръкнал, опари ме живакът на съдбата. А белег в окото си ще нося мътен – колкото за себе си спася от светлината.

Пак се топят като грях снеговете

Пак се топят като грях снеговете и чезнат – кристал след кристал. А ти си все още мой сън цветен. Сънувай ме черен и бял. Оставям във бравата ключа секретен – последен, горчив луминал. Ах, аз ли съм твоята сън цветен, ти ли си моят черно-бял.

Родените земни

В памет на Татяна Александрова Родените земни се връщат и търсят те, светла Нирвана. А ти си в небесната къща, Татяна. Родените земни са в самота и нищи се търсят изсред простора. И ти ли изчезваш пак от светла, Айседора?

Дълбоко вплетен

На Димо Борисов Дълбоко вплетен в камъни и пръст човекът рие своята утроба. Преди да си намери кръст той си намира гроба.

Жестоко пак над мене се надига

На Кънчо Великов Жестоко пак над мене се надига динозавърът на залеза – зелен. Ах, сбогом, моя слънчева верига и хоризонт необикновен. Пак щедрите миражи отшумяха, дори това, което е било, е само гълъбова стряха над душа – стъкло.

Свътът звъни

На Виолета Солникова Свътът звъни, светът крещи… Но има живи мигове смълчани. Каквото в мене заболи оставя рани. Добре прободен съм от тях. Това го знам от памтивека. Дали, ако не е от грях ще го има пак човека?

Тихо скърца по стария път

Тихо скърца по стария път каруцата на доброто. Камшикът – в коларя. И конете пристъпват без ропот. Каква ли почивка, зоб, водопой, накрая ги очакват, че не спират дори и когато се сливат светлината и мрака. Ще счупят ли ос, колело, или каруцата ще затъне с коларя до шия във блато или в бурени, храсти… Continue reading Тихо скърца по стария път

Западен сън

“Над Европа, или над Азия, над страната на Винету…” Ал. Томов Отчаяна чаша ми масата търси… С компас, без компас – на запад са и Върбовка, и Ню Джърси. Отнася ме вихър, луксозно подвързан. С америкън уомън съм прерийно свързан. А долар с усмивка на бара ме чака. До него съдбата – със люгер във… Continue reading Западен сън

Горчиви пътеки

На Матей Шопкин В сърцето ми днеска горчи. Раят в него е гол и окраден. И всичко във мене мълчи – пред телевизия и пред радио. Те ми говорят за рождества. Те ми говорят и за позори. Как по вълните им да разбера накъде ме отвеждате, хора! И как да тръгна със вас в рая… Continue reading Горчиви пътеки

Къща под дървото

Дърво на хълма има. Моят дом е под него. В прозорците му свети зима, във вратите – преминава жега. В празници есенни, в пролетни делници, над дните люлка се люлее. Минути, часове и седмици в къща под дърво живея… Завинаги залепнал по стените погледът ми в нея ще остава, а мълчаливо бързащи очите от хълма… Continue reading Къща под дървото