Категория: Изпращам ви пътека (1990)

Не наддавай, живот, в играта си срещу… мен. Тъй нисък, нещастен е този кръг от безлично кръжене над дуралуминиев път към думи, постове, звания… Вземам един дрянов лък и торба със мълчания. Тръгвам след стадо овце, чистя кавали, от слюнка затлачени… Не наддавай, живот, срещу мене, ако искаш за теб поне да заплача.

Стопяват се в прелятото от синева небе зелени облаци – ливадите. От север до юг е узряло дългото пладне от росишкото лято – над тежка земя, над тънка река… Над всичко, което обичам. Не съм забравил аз, не съм забравил: всичко е само, докато ни има! Удавени във залеза, листата до дърветата потъват пак неудържимо…

Пак, граждани шумни, ходим на гости в селца с пречупени кости, с дворове, от есен превити. Ха, да сме ви честити! Със стрес и компютри животът нахълтва посред сеитба и жътва. Влажнеят от погледи стари огради и думички сладки горят с листопади. Отварям прозорец, затулен нарочно от грижата слънчева и от образ подпочвен. И галят… Continue reading Пак, граждани шумни, ходим на гости…

Приличат дните във селата на страници на стар учебник. И им се сменят само имената, преминават празник, делник… И от някакво спокойствие обзет, лежи пред мен площада. Минавам край градински плет и дюля в шепите ми пада.

На Миролюб Влахов и Николай Милчев Идва дъжд и няма да отмине. Този дъжд под стряха ме задържа. Капките се стичат през комина. Огънят угасва бърже. Сам съм пак, и то в неделя. Самота ми стига и престига: искам със приятел да разделям тази бира… тази книга… За дъжда, за футбол да говорим и по… Continue reading Неделя

Топъл вятър в тополите на юли – това е на добро. Върти се въздух нисък. Под сянката на бор и орех щурци и птици със треви и с ветровете си говорят. Хубав ден пътека ми изпраща – дано да е за дълго. Потъвам в пладнето… Умрата събличам и мократа си риза на хълма срещу слънцето… Continue reading Топъл вятър в тополите на юли…

Това е хлябът, хлябът, който ни сближи, хлябът, който във едно събра ни. Ето ножа ми – режи или дай да го разчупя на коляно… Това е хлябът, хляб от пръст роден, хляб от теб омесен. … Колкото и хляб ми трябва в този ден, толкова ми трябва песен.

На Пенчо Лунджев По мечи пътеки, през гъстите храсти гласът на ритона към мене върви. Ах, малкото мое задъхано щастие с писък от бременна обич кърви. От вярна мизийка, от трижди спасена, все гложди ме мисъл – дамоклиев меч: тази земя ли от мен зачена и име, и жажда за път – надалеч. Ритонът ме… Continue reading Гласът на ритона

Черньй конь умирает на белом снегу! – К. Кулиев Бял сезон на бели грижи. На атаки и на рани. Тъмно, вихрено прииждат ято изгладнели врани. Аз нататък все се взирам, гледам ням за първи път: черен кон умира, а е бял снегът. Няма нужда от двуколка. Няма нужда от човек. Вече има само болка. Вече… Continue reading Елегия за кончето

А твоята къща прилича на жерав, не тръгнал с ятата на път в есента – към радост и мъка през бяло и черно, където завършва и почва света. Тя, твоята къща със топлите стаи, през времето сякаш е хвърлила мост. Стои си… И чака все онзи случаен – крилатия пролетен гост. Клепално по портата пак… Continue reading Жеравна