Ах, златна вода през мен премина

Ах, златна вода през мен премина. От нея бях пречистен и щастлив. Едно момиче в градската градина засвири нежно приказен мотив. Китрата бе опната тетива, а звуците й – най-нежната стрела. И тя прободе ме внезапно и красиво. Стрела, добре дошла! Но изворът на златната вода къде е и още самодивата дали е там? Не… Continue reading Ах, златна вода през мен премина

Под стряха от крило

В средата на сезона, в юли, навеждам се над корен, под стряха от крило замръкнал. Трева, на камък расла, в ръцете ми покорно гнездо за погледа ми стъква. И пада прах от изгорели дъждове, прах в ръцете си усещам. Лъч висок се сипе, вие се, кове, докато всичко в мен е още тъй горещо. Това… Continue reading Под стряха от крило

Не наддавай, живот…

Не наддавай, живот, в играта си срещу… мен. Тъй нисък, нещастен е този кръг от безлично кръжене над дуралуминиев път към думи, постове, звания… Вземам един дрянов лък и торба със мълчания. Тръгвам след стадо овце, чистя кавали, от слюнка затлачени… Не наддавай, живот, срещу мене, ако искаш за теб поне да заплача.

Стопяват се в прелятото от синева небе…

Стопяват се в прелятото от синева небе зелени облаци – ливадите. От север до юг е узряло дългото пладне от росишкото лято – над тежка земя, над тънка река… Над всичко, което обичам. Не съм забравил аз, не съм забравил: всичко е само, докато ни има! Удавени във залеза, листата до дърветата потъват пак неудържимо…

Пак, граждани шумни, ходим на гости…

Пак, граждани шумни, ходим на гости в селца с пречупени кости, с дворове, от есен превити. Ха, да сме ви честити! Със стрес и компютри животът нахълтва посред сеитба и жътва. Влажнеят от погледи стари огради и думички сладки горят с листопади. Отварям прозорец, затулен нарочно от грижата слънчева и от образ подпочвен. И галят… Continue reading Пак, граждани шумни, ходим на гости…

Следобедно

Приличат дните във селата на страници на стар учебник. И им се сменят само имената, преминават празник, делник… И от някакво спокойствие обзет, лежи пред мен площада. Минавам край градински плет и дюля в шепите ми пада.

Неделя

На Миролюб Влахов и Николай Милчев Идва дъжд и няма да отмине. Този дъжд под стряха ме задържа. Капките се стичат през комина. Огънят угасва бърже. Сам съм пак, и то в неделя. Самота ми стига и престига: искам със приятел да разделям тази бира… тази книга… За дъжда, за футбол да говорим и по… Continue reading Неделя

Приспиват ме щурци…

Приспиват ме щурци, петли ме будят, до огън от светулки стъкнат. Без грижа не осъмвам, без радост не замръквам. Птичи ветрове кълват тепсията на моя ден – висок и труден.

Ще дъхне медена гората…

Ще дъхне медена гората, вятър клоните ще лизне. А къшей пита от луната атрацитен кон ще гризне. Пътеките, от стъпки наедрели, щу лумнат целите в бакър. В тревите отмалели ще бликне пръст от кърт. Ще махне полетни криле бърза и висока птица. Притихналото се поле ще реди шевица до певица. А тъй необходимата ни песен… Continue reading Ще дъхне медена гората…

Листопаден ден

На Цветан Димитров Лудо е оплел дъжда земята в своята магия. Шепи угарн вода ожадняло слънце пие. Ниско се прегръщат остроглавите треви. На мравките към къщите пътека на щурец върви. Възли укротени змии свиват въжени тела. Слънчеви, листата крият сянка на пчела. В огньове бели от забрадки женски смях гори. Кехлибарени и сладки, люшкат се… Continue reading Листопаден ден