През 1867 г. през България преминала че- тата на Филип Тотю. Близо до хълма Кос- матица край с. Върбовка четниците храб- ро се сражавали с турските потери. В черешов ден, по хълм и равнина полепнал, осъмва стара дума, свети вечна клетва… И камъните проговарят, запели са горите: „Косматица е пълна със комити!…“ От робска нощ… Continue reading В черешов ден, в гора хайдушка
Категория: Самодивите не танцуват танго (2002)
Животът изтече ли от едната ми ръка
Животът изтече ли от едната ми ръка, пак шепичка във другата остава, когато преминавам край река, покрай чешма когато преминавам. Тогава всичко в мене се избистря, живот се ражда – плодоносен, здрав и чист от всяка лоша мисъл. Покрай водата сменям своя нрав.
И все още търся светлината
И все още търся светлината дори с очи за нея невъзможни, когато болка виха във душата и по хайдушки я тревожи. Видение ли пак я лъже, или поличби в нея се тълквуват… Душата ми без болките е тъжна. Ах, болките душата ми лекуват.
Меднеят въглени и топла
На Христо Медникаров Меднеят въглени и топла притихва леко пепелта… А тъпънът ритмично тропа в еднакъв такт със песента. По нестинарската жарава танцуват пламъчни петна. Тях никой не ги притежава. Те имат своя светлина.
Пътеки към високи върхове
Пътеки към високи върхове тъмнеят в белотата на небето. Забравеното в есента зове и чака търпеливо снеговете. Надживяла изгрева, премига звезда към ден студен. На нея нощ не й достига, а пък светлинка – на мен.
Позив
Ако има в душата ми паяк, откъде ви е толкова ясно. Та всичко в мен да узнаете е взривоопасно. Аз нямам кръг костенурков за своя партийна защита. И толкова ли не усещате в душата ми хрипове. Аз падам от рак, от левкемия, на спомен чернобилски още съм роб. И няма да намерят дори чуждоземните моя… Continue reading Позив
Когато търся живинка
Когато търся живинка и се взривяват мойте нерви, си вземем малко светлинка от обич, не от фойерверки. Една звезда си вричам, ранна, преди да ме поеме мъжкото ми пладне. Звездата си отваря в мене рана, когато падне.
Човеко безкраен
Човеко безкраен, безбрежен човеко, пътека ти пращам по светло и мост ти пращам от дъб. Стъпка ли правиш – на здраво да бъде, ръка ли протягаш – прегръдка да бъде. Това ни остава. Животът се рони и злото под камък не спи…
Идвай навреме
Идвай навреме, оставай докрай, понесъл вселени в кръвта си. Човеко бензинен, до кръг очертай космичната крижа на дните си къси. Животът е пътник, по пясък върви, въртян в битие търпеливо. Човеко панелен, до жар разрови тъмния въглен на дните си живи. И вкаменен, вкоренен, в радост и болка потребен, човеко пшеничен, от обич спасен, всяка… Continue reading Идвай навреме
Бързотечни думи, бързотечни …
БЪРЗОТЕЧНИ ДУМИ, БЪРЗОТЕЧНИ… И всяка със ухание на песен… Със близостта на нещо тъй далечно, със топлото спокойствие на кестен. Понесъл своето узряло лято, където мисълта за плод живее, човек върви след песента, която единствено във ден такъв се пее… Бързотечни думи, бързотечни… Всяка в точно стрелната посока. И с предчувствие за нещо вечно, за… Continue reading Бързотечни думи, бързотечни …