Топъл вятър в тополите на юли – това е на добро. Върти се въздух нисък. Под сянката на бор и орех щурци и птици със треви и с ветровете си говорят. Хубав ден пътека ми изпраща – дано да е за дълго. Потъвам в пладнето… Умрата събличам и мократа си риза на хълма срещу слънцето… Continue reading Топъл вятър в тополите на юли…
Категория: В ъгълчето на душата (1992)
Това е хлябът…
Това е хлябът, хлябът, който ни сближи, хлябът, който във едно събра ни. Ето ножа ми – режи или дай да го разчупя на коляно… Това е хлябът, хляб от пръст роден, хляб от теб омесен. … Колкото и хляб ми трябва в този ден, толкова ми трябва песен.
Песен за моите тръбачи
Сервус, Мадона! – И. Галичински Безсънни мои краковски тръбачи! Бездънни мои краковски площади! В среброто на нощта ви крача. Не мисли никой тук за мен. А вятърът хусарски пак лудува Из неона и Галичински, омагьосан, търси във нощта Мадона… За всички ранни рани, за всички болки късни, тръбете, мои фанфаристи, по кули и площади! Във… Continue reading Песен за моите тръбачи
Елегия за кончето
Черньй конь умирает на белом снегу! – К. Кулиев Бял сезон на бели грижи. На атаки и на рани. Тъмно, вихрено прииждат ято изгладнели врани. Аз нататък все се взирам, гледам ням за първи път: черен кон умира, а е бял снегът. Няма нужда от двуколка. Няма нужда от човек. Вече има само болка. Вече… Continue reading Елегия за кончето
Жеравна
А твоята къща прилича на жерав, не тръгнал с ятата на път в есента – към радост и мъка през бяло и черно, където завършва и почва света. Тя, твоята къща със топлите стаи, през времето сякаш е хвърлила мост. Стои си… И чака все онзи случаен – крилатия пролетен гост. Клепално по портата пак… Continue reading Жеравна
Залезът в двора
Извива планината рамо – тъмно и добро, наметната със синя кърпа – небосвода. Комини и чешми по стръмното въртят хоро, В Копривщица съм … Бор зелен ме води. Водата и стомна пред вратите си говорят и мълниите тука са излишни, щом с тихи стъпки влиза залезът във двора, във двора с белоцветни вишни…
В черешов ден, в гора хайдушка
През 1867 г. през България преминала че- тата на Филип Тотю. Близо до хълма Кос- матица край с. Върбовка четниците храб- ро се сражавали с турските потери. В черешов ден, по хълм и равнина полепнал, осъмва стара дума, свети вечна клетва… И камъните проговарят, запели са горите: „Косматица е пълна със комити!…“ От робска нощ… Continue reading В черешов ден, в гора хайдушка
Животът изтече ли от едната ми ръка
Животът изтече ли от едната ми ръка, пак шепичка във другата остава, когато преминавам край река, покрай чешма когато преминавам. Тогава всичко в мене се избистря, живот се ражда – плодоносен, здрав и чист от всяка лоша мисъл. Покрай водата сменям своя нрав.
И все още търся светлината
И все още търся светлината дори с очи за нея невъзможни, когато болка виха във душата и по хайдушки я тревожи. Видение ли пак я лъже, или поличби в нея се тълквуват… Душата ми без болките е тъжна. Ах, болките душата ми лекуват.
Пътеки към високи върхове
Пътеки към високи върхове тъмнеят в белотата на небето. Забравеното в есента зове и чака търпеливо снеговете. Надживяла изгрева, премига звезда към ден студен. На нея нощ не й достига, а пък светлинка – на мен.