Категория: Самодивите не танцуват танго (2002)

Топъл вятър в тополите на юли – това е на добро. Върти се въздух нисък. Под сянката на бор и орех щурци и птици със треви и с ветровете си говорят. Хубав ден пътека ми изпраща – дано да е за дълго. Потъвам в пладнето… Умрата събличам и мократа си риза на хълма срещу слънцето… Continue reading Топъл вятър в тополите на юли…

Това е хлябът, хлябът, който ни сближи, хлябът, който във едно събра ни. Ето ножа ми – режи или дай да го разчупя на коляно… Това е хлябът, хляб от пръст роден, хляб от теб омесен. … Колкото и хляб ми трябва в този ден, толкова ми трябва песен.

На Пенчо Лунджев По мечи пътеки, през гъстите храсти гласът на ритона към мене върви. Ах, малкото мое задъхано щастие с писък от бременна обич кърви. От вярна мизийка, от трижди спасена, все гложди ме мисъл – дамоклиев меч: тази земя ли от мен зачена и име, и жажда за път – надалеч. Ритонът ме… Continue reading Гласът на ритона

Да запалим ли отново Рим и да изгорим Александрийската библиотека? Жестоко вика в мен човека! Но този свят е неспасим! И трябва много да си му сърдит и луд да си по него много, за да вдигнеш, пак спасителяния щит, за да бъдеш пак от ласките му сит!

Благословен да е вечерний час, кога се ражда химнът на душата! – Ян Каспрович Елен от злато тънък път изчезва, но защо ли със сълза в окото? Остават Татрите високо – във химн и полонеза. Опазена във дух, стопена във любов, тъй бе грижата ти, рицарю на планината. В съжителството на снега и на тревата… Continue reading Елен от злато тънък път изчезва…

Черньй конь умирает на белом снегу! – К. Кулиев Бял сезон на бели грижи. На атаки и на рани. Тъмно, вихрено прииждат ято изгладнели врани. Аз нататък все се взирам, гледам ням за първи път: черен кон умира, а е бял снегът. Няма нужда от двуколка. Няма нужда от човек. Вече има само болка. Вече… Continue reading Елегия за кончето

Дълга болка бил е този миг – от спусъка до изстрела на пистолета. Дълга болка… После вик, свалил снега от зимните дървета. Баладичен, тежък час в камбани бие. Над едно перо Русия плаче, мъката на черното мастило пие. … А Дантес спасява здрача.

А твоята къща прилича на жерав, не тръгнал с ятата на път в есента – към радост и мъка през бяло и черно, където завършва и почва света. Тя, твоята къща със топлите стаи, през времето сякаш е хвърлила мост. Стои си… И чака все онзи случаен – крилатия пролетен гост. Клепално по портата пак… Continue reading Жеравна

Извива планината рамо – тъмно и добро, наметната със синя кърпа – небосвода. Комини и чешми по стръмното въртят хоро, В Копривщица съм … Бор зелен ме води. Водата и стомна пред вратите си говорят и мълниите тука са излишни, щом с тихи стъпки влиза залезът във двора, във двора с белоцветни вишни…