Пак, граждани шумни, ходим на гости в селца с пречупени кости, с дворове, от есен превити. Ха, да сме ви честити! Със стрес и компютри животът нахълтва посред сеитба и жътва. Влажнеят от погледи стари огради и думички сладки горят с листопади. Отварям прозорец, затулен нарочно от грижата слънчева и от образ подпочвен. И галят… Continue reading Пак, граждани шумни, ходим на гости…
Следобедно
Приличат дните във селата на страници на стар учебник. И им се сменят само имената, преминават празник, делник… И от някакво спокойствие обзет, лежи пред мен площада. Минавам край градински плет и дюля в шепите ми пада.
Неделя
На Миролюб Влахов и Николай Милчев Идва дъжд и няма да отмине. Този дъжд под стряха ме задържа. Капките се стичат през комина. Огънят угасва бърже. Сам съм пак, и то в неделя. Самота ми стига и престига: искам със приятел да разделям тази бира… тази книга… За дъжда, за футбол да говорим и по… Continue reading Неделя
Приспиват ме щурци…
Приспиват ме щурци, петли ме будят, до огън от светулки стъкнат. Без грижа не осъмвам, без радост не замръквам. Птичи ветрове кълват тепсията на моя ден – висок и труден.
Ще дъхне медена гората…
Ще дъхне медена гората, вятър клоните ще лизне. А къшей пита от луната атрацитен кон ще гризне. Пътеките, от стъпки наедрели, щу лумнат целите в бакър. В тревите отмалели ще бликне пръст от кърт. Ще махне полетни криле бърза и висока птица. Притихналото се поле ще реди шевица до певица. А тъй необходимата ни песен… Continue reading Ще дъхне медена гората…
Листопаден ден
На Цветан Димитров Лудо е оплел дъжда земята в своята магия. Шепи угарн вода ожадняло слънце пие. Ниско се прегръщат остроглавите треви. На мравките към къщите пътека на щурец върви. Възли укротени змии свиват въжени тела. Слънчеви, листата крият сянка на пчела. В огньове бели от забрадки женски смях гори. Кехлибарени и сладки, люшкат се… Continue reading Листопаден ден
Топъл вятър в тополите на юли…
Топъл вятър в тополите на юли – това е на добро. Върти се въздух нисък. Под сянката на бор и орех щурци и птици със треви и с ветровете си говорят. Хубав ден пътека ми изпраща – дано да е за дълго. Потъвам в пладнето… Умрата събличам и мократа си риза на хълма срещу слънцето… Continue reading Топъл вятър в тополите на юли…
Това е хлябът…
Това е хлябът, хлябът, който ни сближи, хлябът, който във едно събра ни. Ето ножа ми – режи или дай да го разчупя на коляно… Това е хлябът, хляб от пръст роден, хляб от теб омесен. … Колкото и хляб ми трябва в този ден, толкова ми трябва песен.
Гласът на ритона
На Пенчо Лунджев По мечи пътеки, през гъстите храсти гласът на ритона към мене върви. Ах, малкото мое задъхано щастие с писък от бременна обич кърви. От вярна мизийка, от трижди спасена, все гложди ме мисъл – дамоклиев меч: тази земя ли от мен зачена и име, и жажда за път – надалеч. Ритонът ме… Continue reading Гласът на ритона
Нероновско
Да запалим ли отново Рим и да изгорим Александрийската библиотека? Жестоко вика в мен човека! Но този свят е неспасим! И трябва много да си му сърдит и луд да си по него много, за да вдигнеш, пак спасителяния щит, за да бъдеш пак от ласките му сит!