1. Мен ли ограждат тополите, да ме затворят отново в града. Тъй дълго пред тях аз се молих и няма защо да ги пощадя. О, нека връхлитат сега на талази – те, варвари горди към обсадения град. Нищо няма да ми покаже пътя назад. Нищо във мене не ще се срути, аз съм още за… Continue reading Този конник, душата…
Категория: Лечителят на сенките (1995)
Елегично за душата
Ах, колко път и колко кръв ще трябва да се носят в земята обетована… И за да си прав и пръв там, колко въздух и вода ще трябва да изпросиш. На мен животът ми е като ситен боб. Една мушица линиите на съдбата ми чертае. Аз няма да открия ни скрижалите в Мойсеевия гроб, ни… Continue reading Елегично за душата
Ах, тъй невинно-бавно воденицата
Ах, тъй невинно-бавно воденицата на дните ми процежда ли, процежда, съдбата ми през улея си нащърбен – от надежда до надежда. И гущерови опашки на детството ми се оплитат във паяжините – усмихнати и прашни, подпиращи стените… Дедите ми селяшки пред иконите се молят морни: дано вода брашното пие много, да е хлябът спорен.
Ах, как живота ми прехвърква
Ах, как живота ми прехвръква по жиците на сто електропровода. И каквото той от мен отмъква да си го върна все не мога. Животът е туй – жестоко нещо. И шлеповете му са във вертопа. А бреговете махат ми отсреща и всеки ми предлага нещо топло…
Бяла песен
Бели думи, време бяло… Вятър бял гъдълкуво лудува! Бялото поле заспало, бели сънища сънува… Бяло време, бели цветове… Бяла мисъл в мен трепери: „Искам да запомня бялото добре, та кокичетата лесно да намеря!“
Няма
Няма, няма, няма над деня ми дъжд. Лее, лее ли се сушата от памтивека. И ако всеки ден се раждам мъж, то е пак, за да родя човека. И оплодена в каменно тесто, безкрайността във мен се смесва. Но няма, няма дъжд, а има рождество. И трябва във душата си да му намеря място.
Реката на забравата е в нас
Реката на забравата е в нас и в нея няма нищо страшно. Както в оня детски час, когато си преписал първото домашно. Реката на забравата тече – пожари ли гаси или ги подклажда. Реката на забравата е в плюшено мече, което го измъчва жажда.
В прекрасния час след дъжда
В прекрасния час след дъжда се завръщам при вакханките мои. Венец ще ми свият и виното изстудят тези красавици неспокойни… От тяхната щедрост ще бъда смутен – нахранен, напит и доволен… Ах, днеска Дионис, бъди с мен, днес за друго не моля. В прекрасния час след дъжда обичам ги – мокрите, дивите. А оцелеят ли… Continue reading В прекрасния час след дъжда
Идва нощта, отмина дъжда
Идва нощта, отмина дъжда и циганите прибраха последния охлюв. Аз съм кремъкът, ти – праханта и ето: огънят вече готов е. Две искрички сега да ти дам ще бъда щастлив и във ада. Но клисарят заключва съседния храм, идва нощта, мракът припада.
А някога
А някога морето бе студено, а небосводът – син. Като маска фантастична светеха скалите… И както героинята на Грин, ти към мен изтича по вълните… От танца нереален покорен смених реалността с мечките. И казах ти: – Бъди със мен! Не бягай по вълните! А днес кавгите-метастази идват на талази, трошат на романтичната любов стените.… Continue reading А някога